"Нещо за..." - новото безплатно издание за Североизточна България предлага интервю с невероятната Теди Велинова.
Теди е супер секси мацка и много готин човек. Освен това е от Варна, което идеално се вписва в концепцията на "Нещо за". Освен това стана супер дълго и интересно интервю, заради което нямаме много място за увод ... така че да започваме!
Станала съм това момиче за много дълги години. Аз съм нетипичната моделка за България. Нямам такава красота, която се котира сред повечето хора, имам по-особено излъчване. Трябва продукта, който рекламирам или списанието, на чиято корица съм да е по-особено.
Не ми пречи. Аз вече 15 г. се занимавам с това и вече го възприемем, като нещо съвсем нормално. Повечето хора ще кажат "Тая пък какво се прави, нормално било", но за мен това е моята работа, аз изкарвам пари по този начин.
Във Варна ли бяха първите ти стъпки, като модел? Не, аз отидох в София, когато бях първи клас. Във Варна съм живяла до предучилищна възраст с баба ми и с леля ми, а родителите ми вече бяха в София. На 14 г. се записах на един курс за манекени и модели и така започна всичко. Сменила съм много агенции и сега все още продължавам да работя в агенция "Визаж", но си подбирам повече ангажиментите, защото се занимавам и с други неща.
Аз мога да кажа, че имах страхотно детство там до предучилищна възраст. След това не мога да кажа, че съм имала детство, защото започнах да тренирам художествена гимнастика. Имаш ли още приятели във Варна и приятно ли ти е да се прибираш?Спомням си, че имах много приятелчета във Варна и повечето бяха момчета от улицата, на която живеехме. Имам много добър приятел от Варна. Той е известен гинеколог и е оперирал майка ми, когато ме е раждала. Общо взето нямаше дете, което да не е родено при него във Варна.
Иначе имаме къща, която е точно на центъра до операта. Баба ми за съжаление почина наскоро и остана само леля ми и братовчедка ми. И ми е много тъжно, че в София не мога да намеря такива улици, така да ми мирише въздуха, както ми мирише във Варна и да е толкова по-спокойно.
Едно време беше много трудно, не че сега не е, но хората си мислят, че е много просто - красив си, взимат те и хайде. Но не е така. Била съм подлагана на много унижения едно време. Тогава бях с къса коса. Всеки дизайнер с по-закостенели разбирания, като ме видеше, можеше и да ме хареса как стоя на подиума, но само защото съм с къса коса не ме взимаше. Преди се правеха кастинги преди ревюто точно - всички модели се качват на сцената и се избират.
Много пъти са ме сваляли от сцената, после пак са ме качвали, после пак ме свалят и това много ме е разстройвало, защото все пак съм била малко дете. Мен и Мария Силвестър, която тогава също беше с къса коса ни побъркваха отвсякъде. Тялото ми е като на повечето хора, които имат добър ген. Дори и да не съм ходила дълго да тренирам, отивам три пъти на тренировка и пак има ефект.
Освен това цял живот съм пазила диета. Мога да си призная, че както всички телци съм ужасно лакома, мога да изям целия свят. Едно време докато тренирах художествена гимнастика не ни разрешаваха да ядем и съм яла по столове. За това и не съм претенциозна за храна, могат да ми дадат и най-голямата помия и пак ще я изям.
Никога не съм се притеснявала. За да се притесняваш означава, че не харесваш нещо в себе си и не искаш и другите да го видят. На мен работата ми е такава и когато се снимам в такава фотосесия, аз не показвам себе си, аз играя някаква роля.
Предполагам, че се притесняват, но като виждат, че аз не се притеснявам и че не обръщам чак такова внимание на голотата и те се държат нормално. Още повече, че аз така ходя по плажа, не се пека по бански и не отдавам чак такова значение на голотата. Може би останалите хора се притесняват, но и сигурно се прикриват добре, защото не го показват.
Никога, но понякога съм се сблъсквала с хора, които не ме харесват. Понякога са ме блъскали много жестоко по улицата, след което разбирам, че са ме разпознали, защото ми казват много грозни думи.
В интернет не се ровя да чета какво пише за мен, защото няколко пъти ми попаднаха отвратителни неща от рода на това, че съм била проститутка за 20 лв., била съм проста и какво ли още не. И това са хора, които са ме виждали веднъж някъде на снимка. Ако са говорили поне веднъж с мен щяха да видят, че не съм нищо от това и имам претенциите да съм добре образован човек с висше образование.
Естествено искали са ми и много автографи. Даже има няколко дечица, които не са съвсем добре и ходят много по ревютата и повечето хора ги гонят. Аз никога не съм ги гонила, въпреки че всеки път идват с едно и също списание, на което се подписвам за не знам кой път, но всеки път си говоря с тях, питам ги как са и те много ми се радват.
Нищо не ми пречи да дам малко радост на някой.
Честно да си призная аз си харесвам рекламата. Много добре знам какви хора работят в този клуб - това са жени, които са омъжени, имат деца, семейство, но всеки си избира, как да си изкарва парите. Аз не съм съдник на този свят.
Жълтата преса искаше да покаже, че ето видите ли ние тези приказки дето ги разправяме, че всички манекенки са платени и можеш да си ги поръчаш по телефона за 1500 лева са верни. Ето Теди дори се е снимала в реклама на собствения си клуб, в който работи.
Аз съм завършила право и никога не мога да коментирам нещо и да защитавам дадена теза, когато няма доказателства. Не може да ме слагаш в общото, че изкарвам по 400 евро на час при положение, че съм ходила един единствен път в Австрия, където се намира този клуб. Няма как да преминавам границата без да има доказателство за това.
Разправията с нейната репортерка беше неприятна, защото тя наистина прекали. Самата Албена Вулева пък ме правеше на луда калинка в предаването си, но когато дойде времето да направи сесия за "Плейбой" аз и бях стилистка. Може би не и е било много удобно да изкаже някаква неприязън към мен и си мълчахме.
Най-накрая се разприказвахме и тя ми каза: "Виж какво, за мен това е работа, аз теб не те мразя лично, но аз това предаване трябва да го напълня с нещо. Имам един единствен човек, който не обичам персонално - някаква си певица, но към теб нямам нищо против".
И аз ги разбирам хората, те и те трябва да ядат нещо. В крайна сметка по-добре на хората в устата, отколкото в краката. Няма нищо по-лошо за един известен човек от това да бъде забравен.
Винаги съм обичала да се занимавам с такива неща, занимавала съм се с вътрешен дизайн, реставрирала съм антикварни мебели, мисля че имам добър вкус. Мисля, че се справям добре, не мога да кажа, че съм най-великия стилист и съм направила страшен бум.
Хората продължават да ме търсят и това е доказателство, че се справям добре. Някои си казват ето поредната манекенка станала стилист, да погледнат себе си и какво те правят.
Обичам да си седя вкъщи, обичам да седя сама, да чета книги - фантастика, шия също така гоблени. Действа ми много успокояващо, защото аз съм нервен човек, не мога да стоя на едно място, но когато правя нещо с ръцете си, нещо пипкаво, мога да стоя с часове.
Много се шумя около мен и Бербатов. Че се познаваме, познаваме се, няма какво да лъжа. Познавам и повечето известни хора в България, но Бербатов си има приятелка, с която живее и тези всички измишльотини, че всеки уикенд съм при него и точно пък уикендите, когато той има мачове и не се знае как ми обръща внимание и какво правя там не е ясно - сигурно стърча сама в тая къща и къде седя не е ясно.
Сигурно аз съм в едната стая, а приятелката му е в другата ли, как става не знам. Но пък много добре знам от къде тръгна цялата история.
За толкова много години в тази среда стигнах до един извод - ако не искаш да те притесняват журналистите, когато те питат нещо -казваш истината, въпреки че истината винаги изглежда по най-невероятния начин. Едно време, като ме питаха имаш ли пластични корекции и аз отговарях, че имам. Какво да излъжа ли?
Няма как да съм напълняла на бюст?!?
След което медиите продължиха ли да ме тормозят за това - не спряха.
Да, обадиха ми се да ми кажат, че са ме избрали в някаква класация.
Аз съм малко странна на празници, някак си не я разбирам цялата тази еуфория около този ден - всички хукват с някакви сърца наляво-надясно, купуват рози и изведнъж се сещат, че жената до тях има нужда от малко внимание. Ако обичаш един човек трябва винаги да му обръщаш внимание, както прави моят приятел. Той сигурно е единствения човек, който ей така без повод ми е подарявал букет.
Дори когато сме били скарани ми го е оставял вкъщи и то няма как да не простиш на такъв човек.
От три години сме заедно, той е много по-малък от мен, но мисля че като държание и отношение към мен е надраснал много от мъжете, с които съм била и са били по-големи от него. Така че най-вероятно ще бъда с него, да чукна на дърво.
Миналата година ми подари огромно пухено сърце, което е голямо колкото спалнята ми и се чудя, къде да го държа.
Малко смешно звучи, но между приятелки се шегуваме, че съм толкова години на подиума и вероятно дори с бастун ще бъда пак на подиума, няма оттърване от мен.
Така че първото е вечният топмодел.
Второто е, че съм ужасно ината.
И третото, че съм страшна побойничка.
Пък и те хората са свикнали така да мислят. Няма да казвам какви други журналистки съм била, защото не е документирано, но като ме предизвикват така става.