Запознайте се с българката Креми Оташлийска

Трудно е да повярвате, но чаровната Креми е на едва 16. Макар, че все още усъвършенства английския си, българката цитира фрази на Оскар Уайлд сякаш това е второто й Аз. Любимата й мисъл, твърди тя, е: "В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо".

Откакто направи дебюта си по време на есенното шоу на Баленсиага  българката успя за едва няколко месеца да си спечели работа с ъс списания като "Numéro ", "Another" , "W" , "Vestal". Тя вече работи със Стивън Мейзъл по един от проектите на Баленсиага. По време на посещението й в офиса на New York Magazine Оташлийска разказа за стреса от моделството, желанието да бъде млада майка и причината да гледа "Белязаният" постоянно.

 - Разкажи ми малко за детството си.
- Докато бях в България, мисля, че имах едно от най-добрите детства. Не като днес с Фейсбук и всичко останало. Бях навън, катерех се, израснах със синини и такива неща (смее се). Детството ми общо взето премина с две момичета. Аз бях тази, която контролираше нещата. Казвах: "Ако не направите това, няма да си играем". Бях наистина лоша.

- Как те откриха?
- В България баща ми има  приятел, чиято съпруга има модна агенция. Тя ми каза: "Трябва да го направиш". И аз отвърнах: "Окей, нека опитам". Така преминах през тест. Бях на 14, поне така мисля. Изпратиха го в Барселона, защото на практика живеех там. В Барселона ме хареса Вю Мениджмънт, а оттам Форд.

- Какво минаваше през главата ти в момента, когато се разхождаше по подиума на шоуто на Баленсиага?
- Бях наистина, наистина нервна. Надявах се да не падна. Подът бе направен от лампи и когато стъпиш на него, се чувстваш сякаш си на път да ги счупиш. При това носих високи токчета. Но когато се качих на подиума, си помислих: "О, да! Tук е хубаво!".

- Някога тренирала ли си походката си?
- Може би малко, когато носех високи токчета. Но човек не може да се научи как да ходи. Всичко идва отвътре – или го имаш, или не.

- Изненада ли те нещо в моделството?
- Много е трудно. Много хора си мислят, че просто стоиш пред камерата и изглеждаш красива. Но не е така. Трябва да ставаш рано, да ходиш на кастинги, да се срещаш с много хора. Трябва винаги да изглеждаш перфектно, без значение дали си спал или не. Понякога работиш по над 12 часа. Пристигаш някъде на някое летище и отиваш директно на работа.

- Какво е мнението на приятелите ти вкъщи?
- Не са много тези, които знаят, защото не обичам да казвам. Иска ми се да им кажа, когато съм наистина известна! Вече все повече разбират, защото питат "Какво правиш в Ню Йорк?". Наистина се радват за мен. Но повечето от приятелите ми са момчета. Не харесвам момичетата. Имам само две или три приятелки. Момичетата като цяло са фалшиви, а аз не харесвам този тип хора.

- Нека поговорим за нещата в живота. Кой е любимият ти...филм?
- "Белязаният"! Наистина го харесвам, защото показва част от истинския живот. Искам да кажа, не целия. Но... харесвам оръжията. Харесвам този тип екшъни. О, и наистина обичам "Тетрадката"!

- Музикант?
- Хаус музиката и българската. Сега, като живея в Ню Йорк, започвам да харесвам и ар енд би стила.

 - Книга?
- Роалд Дал. "Чарли и шоколадената фабрика". Наистина готини книги има.

- Храна?
- Българската. Харесвам и турската. Освен това джънк фууда като МакДоналдс. О, освен това всеки ден ям сладолед.

- Известна личност?
- Анджелина Джоли. Тя е най-красивата жена в целия свят.

- Смяташ ли се за красива?
- Не... искам да кажа, не знам. Може би... да... но съм много критична към себе си и останалите. Перфекционист съм. Окей съм, но не харесвам краката си. Искам да бъдат по-дебели, твърде слаби са.

 - Каква е най-голямата ти тайна?
- Притежавам много обувки за моята възраст – може би 30. Но не ги нося всички. Само два или три чифта. Така се случва винаги. Любимите ми са тигровите. Приятни са и са удобни.

- Имаш ли житейски девиз?
- Не мога да говоря за живота. Като например: трябва да направите това и това.... Но като цяло животът е труден за всеки. Няма значение дали си богат или грозен, или пък беден. В България имаме поговорка – да станеш първи е трудно, но да останеш първи е още по-тежко.

- Къде се виждаш след 10 години?
- Вероятно ще имам бебе. Или може би две, зависи как ще се развият нещата. Искам да бъда млада майка – на 21, 22 може би. Искам да имам бебе. Много хора казват: "Нямам време за бебе". Но това е наистина тъпо. За мен това е просто дете, няма да умрете или нещо подобно.

- Къде се виждаш утре?
- Утре?хах ще си купя обувки. Намерих едни наистина хубави от евтин магазин. Ще си ги купя, ще се размотавам и ще си почивам,все пък съм дете  ...".