Преди да стане дизайнер, Вера Уанг работи дълги години като журналист във "Vogue". Сега тя е известна със сватбените си рокли, с които Виктория Бекам, Хайди Клум и Дженифър Лопес се омъжиха. Ето го и нашият разговор за романтиката, звездите и перфектната булчинска рокля.Би било прибързано да наречем Вера Уанг мечтателка само защото житейският и път ни подсказва за това определение: родена в заможно семейство, отрасла в Ню Йорк и редовна посетителка на модните шоута в Париж още от тийнейджърка. Логично първото и най-голямото хоби на това момиче бил шопингът. По-късно, когато станало въпрос за бъдещата и професия, тя непоколебимо заявила: "Искам да стана моден дизайнер."Светът е пълен с разглезени момичета, които обичат да си купуват дрехи и си мислят, че някъде отвътре трябва да се появи таланта на Джил Сандер или Дона Карън. При Вера Уанг се появява и амбицията, и талантът, но чак на 39 години успява да създаде своя собствена фирма. Преди това тя е работила като модна журналистка в американското издание на "Vogue", което тя сравнява с "Харвард" в света на модата. През 1990 г. Вера Уанг била влюбена до полуда, но по изключение не в обувки, а в един мъж. Подробностите - по-възрасен и успешен, той изглеждал добра инвестиция в очите на нейния баща и бъдещ финансист за основаването на модната марка Вера Уанг. Решаваща роля изиграло не само силно изразеното романтично усещане на Уанг за сватбената мода, тя просто видяла пробив в тази пазарна ниша. Тази пазарна ниша прераства в концерн, а Уанг се превръща в един от най-известните дизайнери в САЩ. Вера Уанг е гостенка на берлинския "Ritz-Carlton", за да може вечерта да представи новия си парфюм "Princess". Уанг се държи резервирано, но с достойнство. Тя не носи никакъв грим, но на китката и блести часовник, инкрустиран с диаманти. Асистентките я наобикалят. Вера Уанг е готова за интервюто.Вашата репутация на пристрастена към шопинга е легендарна.Да, така е, аз наистина обичам да ходя на пазар. И мисля, че това е напълно нормално, защото в наше време към задачите ми на дизайнер спада и това да съм информирана и да знам какво правят другите - и дори само, за да не повторя грешките им. Само едно нещо ще Ви кажа. Щом дизайнерите стигат до едно определено ниво, си създават една и съща цел: да запазят своите проекти възможно най-свежи и нови. Винаги мислим за бъдещето и се питаме: какво следва по нататък? Ако миналия сезон всичко беше голямо и обемно, може би моделите за следващия трябва да са отново малки? Това е едно голямо задължение, защото в търсенето на нова мода и визия, не трябва да забравяме и за собствения ни стил и клиентите. Вярвате ли, че щяхте да станете дизайнер, ако не бяхте израстнали с модата?Много е трудно да се каже, защото модата винаги е била част от моя живот. Но не ме разбирайте погрешно - когато говоря за шопинг нямам предвид само дрехите, но и мебелите и произведенията на изкуството. Аз се интересувам от много неща, в момента например обзавеждам един апартамент. Това са начини, по които да впрегна цялата си креативност и накрая научавам нещо, което да ми е полезно в проектирането на дрехите. Много жени обичат да пазаруват, но рядко от тях се получават добри дизайнери...Едно е, когато човек намира нещо за красиво и хубаво и го купува, а съвсем друго е да го създадеш. За съжаление повечето не разбират точно това. На мен със сигурност ми помогна опитът, който събрах през 20-те ми години работа във "Vogue". Именно защото предишната ми работа се отразява на сегашната, изпитвам затруднения за измисля нещо съвсем ново. Все още разсъждавам като модна редакторка. Веднага щом видя нещо си казвам: "Това съм го виждала вече, това е една стара шапка, да погледнем по-нататък..."Съжалявате ли, че не сте станала дизайнер по-рано?Не, чрез моята работа съм имала възможността да работя заедно с икони на фотографията като Ървинг Пен, Патрик Демаршелие или Ричард Аведън. Самият факт, че работиш с такива хора, издига работата ти на едно по-високо ниво. И когато работиш по този начин години наред, това се превръща в едно много ценно обучение, което и досега ми помага. Притеснява ли Ви това, че първо Ви асоциират с булчинската мода? Вашето решение да правите булчински рокли е продиктувано предимно от финансова гледна точка. Това е съвършено вярно. Исках да стана дизайнер и точка. Аз приемам себе си за творец, който прави също така и булчинска мода. Мисля, че дължа голяма част от успеха си в тази област на работата ми във "Vogue". Аз винаги съм гледала на бранша по един друг начин - не като дизайнер на булчинска мода, а като редакторка. Просто видях нишата в пазара. Едно време всичко беше доста униформено. През последните 18 години ние направихме почти всичко, което е възможно - от булчински була до минирокли.Булките често ли ви молят за сватбени съвети?О, това се случва непрекъснато. Когато работя с някоя от моите клиентки, например някоя успяла певица или актриса, те задължително ме питат за личното ми мнение. Тогава им е безразлично какво са ги посъветвали другите хора преди това, какво обикновено носят на червения килим и какво казва стилистът им - накрая всички искат да узнаят коя кройка харесвам аз, кои цветя щях да избера аз и кои аксесоари ще подхождат най-добре.Да приемем, че Вие самата ще се омъжвате повторно или просто ще подновите брачните си клетви. Как би изглеждала вашата булчинска рокля тази година?Аз? Да се омъжа още веднъж? За нищо на света. Но мисля, че моята рокля би била решена в един стил, който аз наричам "T-Shirt-Dressing". Ще бъде рокля, която се носи без особена трудност, нещо с много обем. Ще бъде един изключително женствен и същевременно авангарден модел - пълна противоположност на първата ми булчинска рокля. Романтичка ли сте всъщност?Да, бих се описала като една романтична циничка, ако съществува подобно определение. Аз съм особено известна със саркастичния ми хумор. Но мисля, че това има и положителен ефект. Още преди, когато бях моден редактор, този ин-и-ян-ефект ми е помагал при снимките. Особено женствените дрехи оставям да изпъкват, докато при по семплите облекла добавям някои аксесоари, които са много важни. Винаги трябва да има нещо необикновено. Просто не мога да възприема едно сладко момиченце, облечено в сладка рокличка.Вие самата живеете един живот, за който момичетата само могат да фантазират: по цял ден мислите за перфектната рокля...Да, но мога да добавя: никога не става дума само за роклята. Без значение колко е красива и перфектна роклята, много по важно е държанието и излъчването на този, който я носи. Затова обичам модните шоута. Там може свободно да представиш своите виждания, отколкото, когато роклята е сложена на манекен. Музиката, гримът, прическите, бързината, с която всичко се случва - в едно 10-минутно ревю човек може да разкаже цяла една история. Според мен най-успешни са дизайнерите, които изразяват някакво отношение и чувство чрез колекциите си. Ето тук проговаря модният редактор в мен. Вие не сте само дизайнер, но и ръководите цялото предприятие. Това не съкращава ли времето Ви, отделено да творите?Да, изисква доста време. Всичко е много, много трудно, защото аз не съм служител, а предприятието ми принадлежи изцяло. Това е изключително трудно и за младите ще е още по-трудно да станат следващия Ралф Лорен или Джорджо Армани. Освен това е и невъобразимо скъпо да започнеш такъв бизнес. Просто са нужни много пари, иначе нищо не става. Няма как да се сдобиеш с качествени платове и обслужване, просто нищо не се получава. Младите дизайнери ще трябва да работят за големите фирми, които да финансират. В това отношение аз съм изчезващ вид.